автор: iszaard

Спомни си, че в познатия ни свят
доброто бързо в зло се преобръща.
Уханният напролет вишнев цвят,
без време пак към нищото се връща.

Спомни си, че се ражда слаб човек.
Едва поел дъха си той проплаква.
Пристъпя плахо. Люлката му мека
в живота често сменя се с разпятие.

И той дори не помни, че това
за него е най-леката присъда.
Та как да се прости със слабостта
и мъката си в мъдрост да превърне?!

Понякога уроци твърде трудни
откупват паметта на стари грешки.
Но сеят на дълбоко нова будност –
сълзите им са проходи към вечното.