автор: 5kolio

копнеж

Ще се учудваш на собственото си очарование
Да се вглъбяваш неизменно във пустинна нощ
Коварен шепот се стоварва
Над уморените скиталци

Сърцето ти допуска трепети от терпентин
Прецежда ги като повърхностна представа
За копнежи, изпити с острота кристална
За да не се оплитат
В тъжни полумесеци от свян
И оЧерупЧени в мъгла
Красиво да се отегЧим

Робуваме на вечната преструвка
Да страдаме заради пясъка
Ще ни спаси от пошли откровения
И тихо ще избягаме в дъжда

Пренебрежително мечтая
В обятията да пресъздам
Звезди, в които всеки търси края
Но все безкрай в началото се ражда
И обвинява се преди кошмар
Ако само можеше…