автор: anonimapokrifoff

Тя погледна още веднъж снимката на русата тенисистка, излегната на плажа. Безспорно хубави крака, но малък бюст и може би малко по-пищен ханш от общоприетото, каза си злобничко, а после си даде сметка, че тези несъвършенства могат да бъдат засечени само от женско око, докато мъжете просто са луди по красавици като Мария Шарапова. Статията разказваше как престолонаследникът на Катар я ухажва с подаръци за баснословни суми, а нашият Григор Димитров безпомощно страда. Имаше и негова снимка, хубав мъж.
Захвърли вестника и застана пред огледалото: тъмни коси, тесни кафяви очи и дебели бузи, върху които разцъфват трапчинки, щом се усмихне. Нисък ръст и дванадесет килограма над нормата, съсредоточени в корема, бедрата и дупето. Е, да, и големи стегнати гърди, но кой би ги забелязал на фона на останалия твърде тлъст пейзаж? Нито една диета не ѝ помогна, може би трябваше да престане да яде поне за месец. Изпуши една цигара, промърмори „майната му” и започна да реже лука за винения кебап.
Готвеше само в събота. Купуваше половин килограм месо, срамуваше се да поиска по-малко – нали продавачката веднага щеше да разбере, че е сама: 35-годишна стара невзрачна мома. Докато приготвяше храната, избягваше да мисли как ще си я яде половин седмица. Обожаваше традиционната българска кухня, можеше да изхранва всекидневно десетина души със селските си манджи, но в апартамента ѝ от време на време се вясваше само приятелката ѝ анорексичка, отегчена от брака си и маниачка на тема слаба фигура.
Вкусният винен кебап има три тайни: месото се осолява предварително; задушава се, докато остане на мазнина; половината от виното се налива веднага след доматеното пюре, а другата – 5 минути, преди яденето да се свали от котлона. Нейното беше хубаво – каберне совиньон на Сухиндол, – макар и в трилитрова картонена кутия. Тя имаше добър стандарт, но не чак дотам, че да си позволява скъпи вина в стъклена бутилка.
Реши да излезе. Щеше да отиде в „Дежавю” – не беше стъпвала там от месеци. Редуваше баровете, които харесваше. Седеше сама, никога не заглеждаше мъжете. Обикновено някой се лепваше за нея, казваше ѝ колко е красива усмивката ѝ, а после всичко приключваше в дома му със секс за една нощ. „Ще ти се обадя”, измънкваше мъжът, обръщаше се с гръб към нея и заспиваше. Тя никога не казваше „как ще ми се обадиш, като дори не си поискал телефонния ми номер”, измъкваше се на пръсти покрай спалнята на хъркащи родители или се озоваваше в немия коридор на ергенско жилище и си тръгваше. Вземаше такси и се молеше шофьорът да не долови тя колко много се мрази.
След една такава авантюра се влюби. Не само защото той беше невероятен любовник – тогава се сляха и душите им. За първи път остави на нощното шкафче листче с телефона си. Чака го да я потърси почти три месеца. Една вечер не се стърпя и звънна на вратата му. Отвори ѝ плоска върлинеста жена и враждебно попита: „Кого търсите?”. Мария страда много дълго, преустанови лова на мъже и дори си купи вибратор, с който така и не се справи, защото продължаваше да предпочита живата плът.
Изкъпа се, но не сложи нито дезодорант, нито парфюм – скоро прочете в интернет, че мъжете безпогрешно долавят по естествения мирис дали жената е подходяща за тях. В „Дежавю” седна на бара и си поръча „Мохито” – в такива моменти пиеше само коктейли, боеше се, че твърдият алкохол ще я направи непредпазлива и може да налети на извратен. Излезе навън, за да изпуши една цигара, и когато се връщаше, усети, че някой я гледа. Отпи глътка, а анонимният поглед продължи да опарва тила ѝ. След малко мъжът седна до нея. Тя не извърна очи към него, но усети аромата му: уиски, афтършейв и може би цигари, по-силни от нейните.
- Здравей, аз съм Григор – тя го погледна и изтръпна: същият като на снимката, но по-възрастен, обаче Григор Димитров.
- Само че не съм Димитров и не играя тенис – уточни той. Без съмнение знаеше за приликата си с известния тенисист и сигурно се фукаше с нея.
- Мария – отвърна тя, без да казва „но не и Шарапова” – то си беше повече от очевидно.
Той се оказа забавен събеседник. С изненада откриха, че Дъглас Адамс е любим автор и на двамата. Припомняха си „Пътеводител на галактическия стопаджия” и се хилеха до сълзи на вогонската поезия. Внезапно той я целуна по шията, точно под ухото, и я подуши – вероятно несъзнателно. После ясно се чу куркането на червата му, а той пак се разсмя – хич и не му пукаше. „Вечерял ли си?”, попита тя, а Григор отвърна, че е гладен като голяма глутница зимни вълци.
За първи път водеше мъж в апартамента си. Опитваше се да пропъди бляновете за постоянна връзка, докато той лакомо унищожаваше кебапа. Пиха вино, говориха си кой какво работи. Когато я награби, Мария се вдърви – не искаше всичко да свърши след секса. После мъжът щеше да си тръгне и ако се срещнат случайно, дори нямаше да си спомни коя е. Или щеше да остане, да закуси сутринта, да пие кафе и да изчезне. Имаше ли някакво значение дали тя ще плаче до припадък днес, или утре?
Григор се отдръпна, пожела ѝ лека нощ и слезе пеш по стълбите, без да изчака асансьора. Мария изми съдовете и си каза, че въпреки всичко е преживяла няколко чудесни часа.
Дълго не успя да заспи. Защо постъпи като задръстена ученичка? Нали си беше обещала, че никога няма да очаква нещо повече от удоволствието в кревата?
Неделята беше дъждовна, самотна и тъжна. В понеделник, когато тъкмо се беше прибрала, някой позвъни на вратата ѝ. Беше куриер – връчи ѝ саксийка с три цъфнали сини зюмбюла и картичка, на която пишеше: „Този път вечерята е от мен. Ще те взема в 8. Григор”.