автор: Nostalgia_

Какво ще кажеш днес да се надлъгваме?
Приготвих няколко „шеги” измислени.
И без туй накъдето и да тръгнеме
все ни боли от пустите му истини.
Започвам първа: Няма те в сърцето!
От чувствата си аз се излекувах.
Забравих пръстите ти, и лицето.
И даже никога не те сънувах.
Да се завърнеш никога не чаках.
Добре ми е във тясната ми клетка.
Когато с друга те видях - не плаках!
Щастлива ме направи тази гледка.
И стихове да пиша вече спрях.
Не се превърнах в тъжна, носталгична.
Не те поглеждам днес с очи за грях -
към всичко в тебе аз съм безразлична.
Това от мен. Изчерпах си лъжите.
Боли Първоаприлската ни среща.
Наред си ти. Избягвай ми очите
и ако можеш... излъжи ме нещо!

Nostalgia