* * *
Хрумна ми такава мисъл:
що да няма един ден,
кой каквото е написал,
само туй да си чете?
Няма вестник, няма книга,
телевизията – йок!
Нещо бързо взе да мигаш.
Толкова ли съм жесток?
То и мене ми припари.
Да си кажа, срам не срам,
докъм обяд ще изкарам,
по-нататъка не знам.