автор: dona

не искат да се подредят във мисъл
виновна съм
забравях ги не ден не два

отивах си
с надеждата за връщане орисана

сега се върнах
а те си тръгнаха
и ми е безумно пусто

пастир без стадо
стадо без пастир
надлъгваме живота с хаос

но всъщност хаосът
ни е притиснал