автор: 5kolio

Мнимо

Преместени съществувания
Прилъгват се да се стопят
Съзвездие в очите ти
Посреща дъжд сред облак от светулки

Безбрежно да се прероди
Съзнание, премигващо със паднали шишарки
Прелитват бледи минзухарки
Със нечий порив непрохождащ

А в разтопено кубче лед
Изляха се безброй усмивки
Разплитайки сезоните
Отвъд копнежи за дъга

Във купчинката непометени листа
Заровена в изпръхнала тъга
Непредсказуема мъгла
И зарове на четни небеса
В проклятия изографисани
Изгрява пролетна усмивка