автор: miglena

езерна длан
се протяга
към извивките
на хребет от мъгла
хладно-влажни
пръстите обгръщат
с миражна дързост
полъха на спомена
за сребристия дъжд
в нечия галена коса
и разголените рамене
на езерото потръпнаха
от тъжно-синия ритъм
на неизтанцуван блус
забравил пантофките си
край пясъчния дансинг
сред море от раковини
повтарящи в ехо мантра
от сакралните две слова...
а езерното дихание замря
в хрилете на русалка
обрекла се да не види
"белия свят" за да плува в
световно-океанска свобода
и облаците не заплакаха
а отглеждаха девет месеца
капките на бебешки смях...
след кристалния му потоп
ще настъпи не нова ера, а
обикновения, пореден
ОМАГЬОСАН КРЪГОВРАТ НА ВОДАТА

... и ти ще си смисъла на кръга...