автор: roza1

Пропуснатите мигове са бедствие
и за това навярно му изневерих.
Морфей е ласкав и гальовен,
но не заслужи този стих.

Разбрах, че славеят се върна,
когато меденият глас
в кафето ми лъжичка сладост пусна
и пролетни мелодии за вас.

Кой би проспал подобно утро?!
Кой би останал при Морфей?!
Любов е вън. Живота се разпуква
от страст и пролетен рефрен.

Ани Николова

http://vbox7.com/play:f759b5d8