автор: ZAGORA

Нарочена съм да съм „черната овца”
на стадото...
Направих туй,което съм успяла...
и великодушно се раздавах.
Да кажат,че съм „бяла” се надявах.

Обърнали ми гръб-така воюваха
и губеха,но мислеха,че побеждават.
Защото милите не се познават.
Печално е,че врагове са
най-любимите ми хора.

На волята им не желаех да се подчиня,
научих се да се ценя.
Тогава стреляха по мен със безразличие
но то боли,така боли...,
а знам ,не съм родена за войни.

Родена съм за обич и за нежност
Аз ще преплувам тъжната безбрежност,
защото любовта е уникална
и още вярвам във минутата астрална

превърнала солта на мойте сълзи в сладост,
ще звъннат струните на чувства млади.
Ще осъзнаят,че съм по-различна,
но не и „черна”
а любовта им ще е мерна
единица за други появили се любови...

Уморих се и непотребна
съм на ръба на тоя водевил.
:
”Господи,защо си ме надценил?!