автор: atom

От ума ти ли времето кривна,
или дòпирно, слухово, зрително...
В прекалено конкретна действителност -
има дребни следи от сетивност.

В прекалено веществени форми -
същината е грубо затворена.
На кое търсиш в себе си корена:
своеволие и непокорност -

бледи спомени от независимост
върху твоите психоповърхности.
И вървиш в непознатото бъдеще:
от познати архиви преписано

и под общата твърдост забравено -
прекалено конкретна действителност.
Да успееш да видиш чертите му
отстрани - си е преодоляване.