автор: RockAround_theC_l_ock

Не си отива зимата…
Ще зъзнем до последно!
Не само недоимъка
напомня, че сме бедни;
не само беднотията
ни кара да сме злобни;
не само орисията
превръща ни на роби.

Народ-неблагодарници,
защо ли мислим всичките:
„Проклетите управници
крадат ни от паричките!”?
Защо не благославяме,
че всички сме свободни?
Крадат ни от държавата?
Но тя не е „народна”!
Отдавна, тя е „ничия”,
използвана при нужда
за символ на величие...
Тя, и за тях, е „чужда”!

За малко им е дадена
„с любов” да я прегръщат.
Защо ли, „поокрадена”,
не искат да я връщат?
Уж „няма мляко кравата”…
От глад – да мре я чакат…
Уж „бедна е държавата”
...а някой пие млякото!
Въпрос горчив „за млякото”
и „чуждата” държава –
какво ли да очакаме,
когато няма „крава”?

С въпрос от мирогледа ми –
конфликт ще си докарам:
„Избира ли говедото
кой да е говедаря?”
Законът бил написан
конкретно и изрично –
а да крещя все искам
нецензурно... И – лично!

„Законно” ни лъготеха,
че всички са добрички,
а плащаха с банкноти
от нашите парички.
„Законни” далавери
накрая се вмирисаха –
Законът не намери
виновни... Те го писаха!
------------------------------

Дали ще дойде Пролет –
да цъфнем... и да вържем?
Дали ще дойдат нови?
Дали и те ще лъжат?...

Въпросите ни – стръмни,
мечтите ни – зелени...

В очакване да съмне –
дочакваме да мреме...


Бой..Боев, 2013