автор: kristi

Контейнерът пълен на централната гара.
Два мъника зимуват, заспали върху обяда.
Два мъника сънуват, че дори са завити, и
че някой кротко погалва рошавите главици.
А
дъждът във съня им като палаво конче
ги отвежда стремглаво към вълшебното гьолче,
във което има дом, има ласка, има супа…
Ех, мъничета, с какъв кален свят ме затрупахте!

Но мъниците кротко, извили гръбчета,
примляскват доволно, сякаш са волни жребчета.
Те не виждат, че им оставям не хляб, не монети,
а душата си – хапка… Друго нямам, простете ми!

02.2013г.
София