автор: zaltia

И чудя се понякога, аз ли съм или не съм,
жив ли съм умрял ли съм, или съм във гаден сън.
Около мен, пълно със ухилени глупаци,
тъжни старци болни, просяци и смотаняци.

Мазни, лъскави и многоцветни политици,
красавици, с преливащи от силикона цици.
Прокурори лигави, до тях хитри адвокати,
мошеници изпечени, и дърти тарикати.

Усмихват ни се митничари, строги мустакати,
и държавата захапали, угоени плъхове богати.
Имаме си всичко, във страната ни красива,
но държавата във пясъка, главата си е скрила!

Надява се горката, че проблемите си е решила,
забравила, че жадните си части е разкрила.
И който и да мине, покрай тази красота,
радва и се много...тръгва чак на сутринта...
...
Прекалих със изразите, дано да ми простите,
покланям се на всички, моля да ме извините.
Накрая за изкуството, и за културата да се изкажа,
че за оцеляването на Духът ни...те са стража.

Театрите се понапълниха, което е добре,
народът ни прописа, почна и по малко да чете.
Но класическата музика, далеко някъде остана,
чалгата за жалост, ефирът български обхвана.

Мога още нещо да Ви кажа, но е по- добре да спра,
че тъжен ми е хуморът, а сатирата взе да става зла.