автор: tomatroev

Отдавна исках аз да я нападна.
Мечтаех си да вляза в нея пръв.
Но чакаше ме малка изненада
и трябваше да се пролива много кръв.

Тогава, като в битката за Одрин,
обсаждах дълго време крепостта.
Такава непристъпна бе и горда,
но знаех, има слабо място тя.

Владея аз военното изкуство.
Но как да се владееш пред жена?
Ти имаш мъжество, но тя пък - чувства
и става, братко мили, тя една...

За тази цел не жалиш ти парите.
И бях до зъби аз въоръжен!
А тя пък - с две лимонки само, скрити,
и каза, че ги пазела за мен...

А после ги извади тя - и двете!
И зазвучаха в мен фанфари и тръби...
О, как изкарах аз и вдигнах самолета!
И в слабото и място го забих.

Бе дълго бездиханна, полумъртва...
А аз, потънал в нея, полужив.
Но свършихме без болка и без кърви.
А после все за нещо бях и крив.

Не зная как, но сви ми знамената,
когато аз сърцето и плених.
И уж по гръб - спечели тя войната!
Аз седнах и написах този стих.