автор: rumpel

Тринайстата луна изгря от запад -
усмихната, разрошена и пълна.
Излегна се на небосвода грапав,
материята черна я погълна.

Тринайстата луна бе синьо-нежна.
Във моето съзнание остана
като бездомница, която реже
на късове звездите от бостана

вселенски. И когато дръзко смигна
в прозореца ми, буден до последно,
тринайстата луна лукаво кимна
и поздрави предаде ми от тебе...