автор: milko

За първи път когато те пресрещнах
бе случаят със спешност "Пирогов"
Ти ми показа как се литва
и после ме простря, Любов!

(а възхищавах си се - волен албатрос
сред бурните ти ветрове пикиращ,
кога прогледнах - мазало със сос
развявал съм се - гащи на простира)

За втори път когато ме застигна
аз вече смятах се от стара коза яре
но толкоз закачливо ми намигна,
че пак изблеях: "Що със мен направи?"

Прегърна ме, да ме научиш на танго,
и ме премяташе, без дума да обелиш,
но чувствах се - ах`а и Божество
а то си ме претакала... бидон със зеле

Творение бях твърде деликатно
арената ти аз напуснах с вопли
"Деликатес си, няма тука празно
и от черупката ми ме изчопли

За трети , за четвърти... тъй нататък
то гаврите ти нямат чет, ма, како
косите побеляха, се спаружих,
да вземеш да си сложиш очилата...

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

Ей на, болиш - нокторезачка във живеца впита
на врасналите ми във мировата скръб копита!