автор: Marta

Днес ще изпращаме една приятелка,
простете, че ви занимавам, но трябва.
Разбрах преди минути, че си е отишла вчера.
А беше само на четиридесет и три.
А беше цвете- Виолета. Инфаркт я покосил.
А беше много весела. Смехът не я спаси.
Пушеше. Много пушеше. Проклети цигари.
Не мога да повярвам още. Не мога да осъзная.
Няма я. Разтропана жена. Дейна. Не зная
защо става така. Може ли някой да обясни.
Мога само да се моля смехът и там сега да звучи.
Само се моля, да я е прибрал, за да я спаси.
Много ни боли, тези дето оставаме. Много боли.
Почивай в мир, Виолета, и ни прости.