автор: Fabiana

Къде си, до болка те ревнувам.
Сама от тебе се отдалечавам
и все не мога да повярвам,
че само аз те заслужавам.

Когато си безкрайно нежен,
пак нямам в теб доверие,
разпалвам огъня враждебен
от покълнали съмнения.

Може би греша и са излишни
страданията ми безмерни,
може да разцъфне като вишня
любовта ни някой ден пречистена.

Сега макар да се обричам
на тъга и ревността да ме боли,
очаквам те и те обичам,
приемам те такъв какъвто си.