автор: tomatroev

Не стигаха парите за скафандър.
И купих си тогава очила.
Видяла в мен духа на Ихтиандър,
хареса ме и каза тя: "Ела!"

Красиво бе това подводно цвете,
сестра и нежна бе като корал.
Докоснах ги тогава аз и двете...
Направо бях, приятелю, взел-дал!

И името им бе особено - Горгони.
Дошли за малко в нашето море.
"Ще бягам, каза първата, ти гониш!"
Погледнах я и казах аз: "Доообре!"

Играеше си с мен на "Онче-бонче...",
показа ми такива дълбини!
А после си намери водно конче.
Какво да кажа, братко мой - жени!

Остана тя в подводния си замък.
А мен вълните ме изхвърлиха в Бургас.
Горгоната превърна ме на камък.
Но имам син от нея аз - Пегас!