автор: severianin

“Аз бих искал ливадите да бъдат червени,
реките – златножълти, а дърветата – сини. Природата
няма въображение.”
Шарл БОДЛЕР

От край до край залети с гъсто вино,
текат карминени реки на късни залези
и в тях под яркото червило на кармина
ливадите изглеждат тъмноалени.

Удавени слънца потъват косо
в света на рибите и в мрака на подмолите,
и – златножълт от слънце – Дунав носи
потоци светла лава под тополите.

Луни зад рамото на здрача чакат,
синеят звездни диамантени лавини;
в нощта сред сенките мастилени на мрака
дърветата наистина са сини.

По изгрев хладен бежов вятър скита
по диря яребича сред поляни кестеняви
и сресва влажната прическа на тревите;
лилав дъждец роси роса лилава.

И опват клони чернооки брястове
в небето русо между облаци учудени,
брези-блондинки сред брюнети-храсти
белеят в утрото щастливо-изумрудено.

И вечен – а във вечността – нетраен,
вълшебно-делничен струи светът край мене;
мираж, без капчица фантазия изваян.

А ако имаше светът въображение?...