автор: _katerina_

Косите ми златни на люляк ухаят,
ръцете-смокини все ласки даряват.
Тръпчива нега се разлива по вените-
амброзия сладка за нас забранена е.
В очите ти блясък от рози пак виждам,
сърцето ранено е, вратите зазиждам.
Звездите в душите са много далечни,
копнежът им искрен е тъй безконечен.
Ръцете докосват се в безкрая незрим,
телата говорят, в любов ще изгорим.