автор: iokasta

Не искаше да се утеши,
не можа да говори кротко,
но покланя й се нейната робиня, понеже й е господарка.

Господарката буйства като вода,
/опасна и мътна/
разпуска клоните си,
/не можеше вече да се премине/
но целува й ръцете нейната робиня, понеже й е господарка.

Падна тъмно.
После тъмното се усилваше.
Стана твърде тъмно и затри всичко.

Господарката съдбата.Тъмнината ли е нейната прищявка?

Робинята не побягва от нея. Сърцето й тупти на тъмно. Примоли й се:
"не ме пускай
да тръгна с празни ръце
макар и през тъмното".

Господарката не я погледна с милост.