Със мълния небето ме простреля
и дъжд проливен, Боже, заваля.
Земята под дъждовната постеля
от тежестта й сякаш омаля.
Прегърнати по две,дъждовни капки
се давеха във земната кора,
за да се върнат, като бели хапки
на дваж свещенната за нас софра.