Дъщерята на другаря Д.
не желае нищо да яде.
А хладилникът е пълен
с лакомства какви ли не...
Овче сирене, луканка...
Агнешко да хапнеше поне...
Но не и не!
Дъщерята на другаря Д.
не желае нищо да яде.
Татко се обажда до "Родопа":
- Ало, Гергов, нещо по-така?
Нещо от експорта за Европа..."
И "Родопа" идва на крака.
Не помага и това:
дъщерята на другаря Д.
не желае нищо да яде.
Тя е нервна, бледа, анемична,
като стайно цветенце расте.
От връстниците си по-различна,
а пък те ядат какво да е.
Чак в един прекрасен ден
тя за баба си се сеща
и извиква: - Искам леща!
Ех, разтича се другарят Д. -
търси леща, търси... Но къде?
Че дори за неговия сан
леща няма даже в "Леща хан".
(Писано е преди 1989 г. и е печатано във в-к "Пулс".)
Иван Вълев