 |  Далеч на Изток, в дивата пустиня
живял щастлив сред пясъците хан.
В разкош - сред злато, перли и коприна,
той с ум и мъдрост управлявал сам.
В една нощ тъмна, сякаш стрък иглика,
слуга подхвърлил в ханския аул.
Владетелят веднага я обикнал,
от фатум хванал хвърления пул.
Дарил й ханът царска диадема,
обсипана с рубинени сърца.
Девойката пък - в пустошта родена -
любимия дарила с две деца.
...И може би - доволна и щастлива,
бих сложила на приказката край,
но как животът с ласки ни опива,
това единствено Аллах го знай...
И тъй... Дошли сред ханството хайдуци,
да краднат ценни бивни слонска кост.
Накуп върху камили и каруци
товарили заложници... Въпрос
тогаз задала ханската любима,
обгърнала децата си с ръце.
- Разбойнико, и ти ли майка имаш,
под бронята си носиш ли сърце?
Била вълшебник младата царица,
решила как плена да отърве.
И себе си превърнала в орлица,
децата си - във буйни ветрове.
Днес виждаме над дивата пустиня,
щом приказен мираж ни призове,
орлица да лети в небето синьо,
прегърната от свойте синове.
Публикувано от alfa_c на 28.03.2013 @ 18:53:46
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Пустинната орлица" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пустинната орлица
от kameja на 28.03.2013 @ 19:33:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубава поетична приказка! |
]
Re: Пустинната орлица
от kasiana на 28.03.2013 @ 19:53:19
(Профил | Изпрати бележка) | Вълнуваща поетична приказка!!!
Поздрави, Руми!!! |
]
Re: Пустинната орлица
от zebaitel на 28.03.2013 @ 19:53:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Ухаа, много приказно и красиво! Поздрав, Руми! |
]
Re: Пустинната орлица
от Iszaard на 28.03.2013 @ 20:25:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Знам аз и едни други легенди много интересни около ханския въпрос. Удоволствие бе да прочета :) |
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.04.2013 @ 09:21:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Исзаард, дай ги насам тия легенди да ги прегледам и аз.:) Благодаря ти за коментара! |
]
Re: Пустинната орлица
от Solara на 28.03.2013 @ 21:50:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Tази орлица прегърната от ветрове много ми легна на сърцето. |
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.04.2013 @ 09:24:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Кой каквото ще да приказва, и на мен! Благодаря ти! |
]
Re: Пустинната орлица
от apostola на 29.03.2013 @ 09:37:28
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасна приказка и още по прекрасно разказана /написана/!
Радвам се и те поздравявам, Ру! |
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.04.2013 @ 09:26:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Апостоле, радвам се да го чуя от теб! |
]
Re: Пустинната орлица
от angar на 29.03.2013 @ 10:47:12
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Вълшебно! Прекрасно! Поетично! Разкош!
А според мене - не струва и грош!
Толкова наивно, толкова несъвършено, неубедително, неправдоподобно, безкритично, с детски наивитет е разказано!
Да разгледаме този куплет, в който е описано появяването на красавицата в двореца (щом имаме хан, който управлява сред "разкош, сред злато, перли и коприна", и който притежава купища други богатства и слонова кост, която крадците хайдуци да товарят на камили и каруци (как ли биха вървели през пясъка на пустинята каруците?), ханът явно не е живял в палатка.
"В една нощ тъмна, сякаш стрък иглика,
слуга подхвърлил в ханския аул."
Така ли се подхвърля красавицата, като ябълка? И защо "в нощ тъмна" - да не би да му я е докарал тайно като за разврат? Дори че този стрък иглика е красива девойка, не е казано.
"Владетелят веднага я обикнал,
от фатум хванал хвърления пул."
И в това "от фатум хванал хвърления пул" не намирам никакъв смисъл. Какво означава думата фатум? И какъв пул? На табла ли са играли? Обяснявам си го като необяснимо пренебрегване на всички други изисквания на поезията, за да се угоди на римата.
"но как животът с ласки ни опива,
това единствено Аллах го знай..."
Развитието на сюжета не предполага използването на "как живота с ласки ни опива". Това, което "единствено Аллах го знай", тук трябва да е в смисъл "какво ни готви съдбата - това единствено Аллах го знай."
И какво станало после? Явили се "крадци хайдуци", да краднат нещо. Не, това не трябва да са крадци хайдуци - това би трябвало да са силни и свирепи завоеватели. Които да са завладели столицата, да са убили хана (иначе къде ще е изчезнал той, избягал ли е, та е оставил любимата си жена сама да се пазари с разбойника?).
"- Разбойнико, и ти ли майка имаш,
под бронята си носиш ли сърце?"
Такъв въпрос - "и ти ли имаш майка" се задава, когато разбойникът е проявил някаква човещина, някаква неочаквана милост. А тук въпросът трябва да звучи като:
" - Разбойнико, ти майка нямаш ли,
не носиш ли сърце?"
Иначе легендата ли, преданието ли, измислицата ли, е много хубава, красива. И последните два куплета много ми харесват. И от всичко това може да излезе великолепна балада. Но с тези си несъвършенства, за които споменах, в този си вид е неубедителна.
Румпел е много талантлива поетеса, доказала се, с много и чудесни стихове. Но това й стихотворение в тоя му вид намирам за слабо.
И още нещо - мисля че на тази балада би могло да придаде и патриотично звучене. Защото какъв е този хан, персийски ли, турски ли? Персийските и турските има кой да ги възпява, Сикрет Роз примерно. А Румпел този хан би могла да го направи прабългарски, откъдето ще се подразбира че и пустинната орлица, и синовете й ветрове са прабългарски. Как? Ами като първите два реда бъдат:
"Далеч на Изток, в дивата пустиня,
живял в дворец прабългарският хан."
Но това е само мое мнение. И идеята, и стихотворението, и изпълнението са си на Румпел.
|
Re: Пустинната орлица
от secret_rose на 29.03.2013 @ 10:59:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И Лили Качова чудно възпява пустинята и пустинните принцове, ама нищо не казваш там. И не само тя. Пък аз възпявам и руските принцове :р и не само тях.
Ангар, не съм съгласна с някои от забележките ти, затова се намесвам.
Девойките, попаднали в шатъра на пустинния хан са пленници обикновено, робини, отвлечени от пирати и разбойници. Нощем е тяхното време.
После... има пустини, през които спокойно не каруци ами и детски велосипедчета могат да минат - каменисти и чакълести, или затрупани със скални късове, всякакви. Пустинята не непременно е пясъчни дюни, почти няма такава пустиня - само от фин пясък.
"Пул" на Изток е драгоценност - златна люспа, украшение и много други неща, не се ползва само за табла.
И още имам да ти казвам, но ще оставя за после. По моят прочит стихотворението си е добре. Може би само тук:
"Разбойнико, и ти ли майка имаш"
да се помисли, но така също се разбира какво иска да каже героинята. Не е като да не става ясно.
И накрая - това е приказка, а децата не анализират като теб... |
]
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.04.2013 @ 09:31:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Меги, благодаря за уточненията. Бяха ми от полза. Особено това за пула, досещах се дълбоко в себе си, но не бях сигурна на 100%. |
]
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 29.03.2013 @ 11:19:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ха-ха-ха! Тука с анализа си Ангар направо изби рибата. Много ме радват точно такива аналитични и задълбочени коментари.
Ами Ангаре, ще се опитам да ти отговоря с реални факти, доколкото мога, защото стихото е измислица от началото си до края и не се базира на никаква историческа достоверност.
Знаеш, че пустинята се обитава предимно от номадски племена и затова и ханският дворец е аул или както ти го наричаш - палатка. Може да е бил богат владетелят, но всъщност си е бил номад. После, да оставим нещо и на въображението на читателя като намекваме, че именно девойката е била този стрък иглика. А се знае как мюсюлманите гледат на жената - предимно като на безгласна буква, която служи за задоволяване на плътските им потребности. Точно затова ханът я определя като от фатум /съдба/ подаден му пул.
Чакай, че анализът ти е толкова дълъг, че ми се налага да му следя сюжетната линия и затова трябва да се връщам към него.
Защо е именно животът с ласки ни опива ли? Ами понякога до такава степен ни е хубаво, че пренебрегваме външните фактори от съществуването си и се оставяме течението да ни носи от само себе си.
Да, тука с каруците вярно има слабост, но не съм наясно освен с камили по какъв друг начин може да се придвижиш из пустинята. Но пък не си отбелязал още нещо, подсказвам: каква слонова кост точно сред пустиня? Както и да е, това е само приказка, а в приказките са позволени всякакви волности.
Явно е, че ханшата е останала по някакъв начин сама, дали вдовица, дали със съпруг на далечен поход и война, не е необходимо да се обяснява, защото повествованието не е длъжно да дава подробности. Въпросът към главния разбойник звучи така, защото се подразбира, че е толкова жесток, че логично идва запитването дали и той е роден от обикновена жена и дали наистина има сърце.
Не ми се ще да му придавам патриотично звучене, защото макар историческата действителност да доказва, че прабългарите останали в Азия са мюсюлмани и легендата ще се впише идеално в такъв вариант, аз все пак си оставам православна християнка и макар че никой не ме е питал дали искам да съм въведена в светото тайнство кръщение, искам със отворени очи да остана докрая такава.
Е, то отговорът ми стана цяла тема по стихото, но мисля, че Ангар заслужава такъв, най-малкото заради хубавите думи към мен като към поетеса. Благодаря ти, Ангаре! Поклон!
|
]
Re: Пустинната орлица
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 29.03.2013 @ 20:25:05
(Профил | Изпрати бележка) | Извинен сте, Станков!
По отношение на словоблудство с поезията мога да цитирам други имена на Ваши протежета, но не смятам, че това е моя работа.
Туй то!
Румпи |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 732
ХуЛитери: 2
Всичко: 734
Онлайн сега:
