автор: erka

Как се живее
само отдясно,
в неподвижната част
на деня ти?
В равновесния център на разума
се откъсват безчувствено думите
и пропадат във стегнати строфи,
в прахоляка от предвидимости,
а дори и за миг не ти хрумва,
че наляво отварят се книгите...

...и си забравил неподредените чувства
върху белия вътрешен гръб на корицата.

Как да те видя, отдясно при думите,
щом отляво
се е подписала птица...?!