автор: rumpel

В планината дивачка расте,
с плодове като в приказка зрели.
Нямаш излаз до тях. Ала те
не остават самотни и цели.

Обикаляш по пътя и чужд,
все не можеш да стигнеш баира.
Всяка нощ ги желаеш науж,
но друг рицар плода й обира.

Събуди се от сладкия сън!
Вече ден настанява се пищно.
По-реална от всякога съм.
Недостъпна и дива, но вишна...