автор: mariposasenelalma

Можеш ли да се разсърдиш на дъжда?
Ехото със вик да сбъркаш?
Човешко е да се греши, дори така.
Обаче на дъжда не можеш да се сърдиш.

Обещаващ той е като влюбено момиче.
Бисерен, като сълзите на жена.
Искам като него радостта в очите ти -
Чиста да е, несмутена от тъга.
Аз не искам пролетта да си отива.
Може с нея да си иде любовта...

Ти направи пролетта красива.
Ех как дълго, цяла нощ валя!