 |  посветено
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар, че мойте ангели са слаби.
Не смея от леглото да помръдна -
очите ми сълзят, носът се стича.
Последици от вяра безразсъдна,
че някой може да ме заобича.
Безчет копнежи свежо са наболи
и вдишва пак денят ми алергени.
Лекарства не приемам - за какво ли,
несъвместим е този свят със мене.
Допускам, че е някаква отплата -
едно и също - толкова години...
Не знам дали да съдя сетивата
или да се оставя да премине?
Животът същността си не променя,
различно просто в нас се проявява.
А чувствата навярно са полени,
с които пролетта ни разболява.
Милена Белчева
24.03.13
Публикувано от viatarna на 24.03.2013 @ 16:03:29
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Алергия" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Алергия
от angar на 24.03.2013 @ 18:19:08
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Не ми звучи хумористично - по-скоро е тъжно изповедно. И като за такова последните три куплета са много хубави.
Но, хумористично или не, в първия куплет не ми харесват думите "душицата ми клета". Защото "душицата" има негативно, пренебрежително звучене. Според мене по-добре е тя да бъде заменена с "душата". Например "Душата ми без дъх остана, клета, ..."
А във втория куплет съзирам противоречие между първите и вторите два реда. Първите два реда рисуват болен, нещастен човек. А от какво той се чувства толкова нещастен - от наличността на вяра безразсъдна, че може за бъде обичан!? Но от излишъка на вяра хората не се чувстват нещастни, от това те се чувстват щастливи. Според мене вместо "последици от вяра безразсъдна", този ред трябва да бъде ""От липсата на вяра безразсъдна".
Като и с тези поправки стихотворението пак може да си остава в раздел хумор. Хуморът да е в това, че "чувствата навярно са полени,/ с които пролетта ни разболява./
Което е остроумно, но може и да не се възприема като смешно и като хумор - напротив това е една мъдра и много хубава метафора. |
Re: Алергия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 24.03.2013 @ 19:57:47
(Профил | Изпрати бележка) | Привет!
Голяма реч му дръпна, голямо нещо, как да не ти отговоря. Виж, всеки е подчинен на своите възприятия и понятия, така че е нормално да интерпретираш текста, според своите критерии за психологически прояви, според личната ти естетика и усет за ирония, хумор, тъга, да тълкуваш чрез вече изградените ти семантични заряди на думите и т.н.
Душата е съвкупност от нашите човешки мисли, чувства, емоции, състояния и други процеси, в които не се крие особено величие, предвид тяхната постоянна изменчивост и неустойчивост дори през краткия ни земен живот. Вярата в нещо е утвърджение-заявяваш-ето това е така, което отрича всичко останало, т.е. всичко друго, което ти се случва и не изразява това, в което вярваш ти го отхвърляш или най-малкото не го одобряваш. А в този свят нищо не се случва случайно. Вярата има смисъл, когато престанеш да имаш нужда от нея, тогава от знание и убеждение се превръща в познание и състояние. Няма нужда на знаеш, че вечер сънуваш, ти просто лягаш и сънуваш. А доколко вярата в нещо ни прави щастливи? И какво, ако животослучващото се контрастира с това, в което вярваш какъв си накрая-разочарован, защото си очаквал друга действителност.
Затова "душицата клета" и "вяра безразсъдна" са си съвсем изразяващи ме. Разбира се, има авто/ирония, но тя е единственото ми средство да възприемам по-безболезнено и себе си, и света.
Чувствата са заряди, чиито интензитет отслабва или се засилва, според състоянието ни и това, което ги е провокирало. Те не са принципни, а конкретни. Т.е. нещо ги причинява. Държат ни в подчинение, ограничават ни. Но са част от природата ни. През пролетта действително се събуждат определени хормони, така че дори и най-устойчивият организъм, в опитите си да се преимунизира накрая отблъсква и невинните дози, развивайки свръхчувствителност. А балансът е в умереността във всичко.
Ползотворна нова седмица!
|
]
Re: Алергия
от Iszaard на 24.03.2013 @ 18:43:50
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението е хубаво - този път за това коментирам :) Само и на мен не ми се вързва тази душица, навява асоциация за дребна душица, което е крайно неподходящо.
Иначе най-много ми хареса, че е поместено в хумор и сатира. Ами че то целият живот си е баш хумор и сатира :))) |
Re: Алергия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 24.03.2013 @ 20:08:12
(Профил | Изпрати бележка) | Целта на стихото е не да хубавее и да ръси мъдрости, а да изрази една възможност, чрез ироничен поглед на/д нещата да не се придава значение на разни мимолетни пориви и изобщо сериозност на каквото и да е, камо ли на нашата така податлива на вълнения душа.
Душица може да има и едно врабче, което никога няма да се засегне от това, че е дребна такава. Ако и ние, човечетата, не се засягахме от факта, че не сме велики и чак толкова специални, нямаше и да боледуваме от недостиг или излишък на каквото и да е, в случая - чувства. Както изразих вече моя принцип - умереност.
И народът е казал - много хубаво-не е на хубаво...
и "играчка-плачка" след много смях и сатира...
Лека вечер! |
]
Re: Алергия
от Iszaard на 25.03.2013 @ 14:10:58
(Профил | Изпрати бележка) | Истината рядко се крие в многословието... Съветвам те да обмислиш пак какво е душа, човек, ирония и самоирония. А, и да проанализираш доколко мислите, които изказваш, са си лично твои. Иначе просто не те ползват...
Повече няма да те чета, нито пък ще си правя труд да коментирам. |
]
Re: Алергия
от mariq-desislava на 24.03.2013 @ 18:50:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Животът със грубите лапи челични те е поодялкал на едрото ренде, личи си.:) |
Re: Алергия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 24.03.2013 @ 19:37:35
(Профил | Изпрати бележка) | Ето, май само ти поне ме разбираш, какво съм искала да изразя ;)))
Той животът не търпи вини, винаги е в правото си на проявление, според нашето състояние и независимо от това едновременно. Понякога просто ни притиска до стената, за да разберем, че няма стена. Величието на живота е несъпоставимо с нашето човешко битуване.
Така че или се съюзяваме с него, защото той е и частично наш "продукт", рожба, или го гоним от себе си и навлизаме в скафандри, които обаче, както знаем, ни правят доста трудно подвижни и ограничени.
Та щом има още за рендостване и изкихване на ненужности-нямам много избор...
Уютнинки и ведринки, МериДес!
|
]
Re: Алергия
от kasiana на 24.03.2013 @ 20:11:14
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепна образност!!!!!
Само духовно силният е в състояние смеейки се да надмогне тягостни в живота си ситуации!!!!!
Сърдечни поздрави, ladyinblack!!!:))) |
Re: Алергия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 25.03.2013 @ 09:34:17
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Каси!
Образите са само букетче от градината на животослучващото се, великолепни или не, зависи доколко аранжировката се покрива с представите и естетиката на другия. Думичките имат същата роля - прожектират някакви фрагменти, в които всеки вижда различни неща, невъзможен е универсален превод.
Малко се въздържам от коментари, свързани с понятието духовност, тъй като характеристиките, с които натоварваме духа са човешки възприятия и опити за обяснение на нещо, което е извън нашата природа и няма според мен нужда от развитие - духът би трябвало да е сам по себе си необремененост, чиста съзнателност и "принадлежащ" към абсолютния свят, където няма проявления като сила и слабост, унилост и екзалтираност и т.н.. В тоя смисъл, мисля, че духът не може да се развива повече от това, което Е. А силата, която хората проявяват е по-скоро воля, упоритост, търпение, което са човешки качества. Но понякога именно те пречат да бъдем проводници на този дух.
Да, самоиронията помага да се смекчи тази тягостност, тревожност и липса чувство за себедостатъчност, то тя само облекчава симптомите, а не болестта ;)))
Но аз не разбирам особено, така че по-добре да си мълча...
Светоломислия и симпатичности!
|
]
Re: Алергия
от kasiana на 25.03.2013 @ 12:04:50
(Профил | Изпрати бележка) | "духът би трябвало да е сам по себе си необремененост, чиста съзнателност и "принадлежащ" към абсолютния свят, където няма проявления като сила и слабост, унилост и екзалтираност и т.н.. В тоя смисъл, мисля, че духът не може да се развива повече от това, което Е."
Ако това беше вярно, нямаше да има прераждания!
Поздрави:)))
|
]
]
Re: Алергия
от Kanegan на 25.03.2013 @ 13:37:45
(Профил | Изпрати бележка) | ...навярно, тази алергична неразположеност, те е повдигнала ladyinblack и то така си изляла красивото в душата си, че думи нямам как да те оценя!Рядка сила си, така да победиш нерадостите на съдбата...Харесах стихотворението ти, бъди щастлива!
Поздрави!:) |
Re: Алергия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 29.03.2013 @ 20:00:27
(Профил | Изпрати бележка) | мда, душата е хубаво да се излива, иначе подпушва и се затлачват разни ненужнотии...Това със силата ме разсмя от сърце!Най-лошият пример съм за подобни лозунги, оперирана съм от всякаква борбеност. Понякога поражението, Kanegan, е най-добрата победа. Пък и съдбата хем си я привикваш, хем после я гониш - не е нито особено уважително, нито ефективно, докато я разиграваш - и тя ще те разиграва.
Така поддържаш играта, която рано или късно мъдро те уморява.
За бъди щастливостите...изкушавам се да кажа едни нещица, но няма да е сега.
Готин уикенд! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 5
Всичко: 887
Онлайн сега:
