автор: miglena

На сенките
изписващи името ти
върху стенещи въздишки
се моля: сянка да не те разтъжава
На свещите
догарящи в ъгъла
на прошумолялото лято
се моля: свещ да не е нужно да палиш
На нощите
кучешки самотно
сритани зад стоборите
се моля: нощ да не пада в сърцето ти
На иконите
в слова втъкани
и в желания накладени
се моля: икона да не съм за душата ти

От Словото
молитвен жертвеник
не ще съградя - в стъпалата към
Божествата ще го зазидам с кръвта си
На мрака
не ще се поклоня
дори да ме орисва с
непрогледни зидове за стотина години
В пламъчето
цялата си вяра
ще въплътя като дар
за вечния огън, погълнал любовта ми
С твоето име
молитва не ще възнеса...
от стаената мъка по тебе
застенали биха седемте небеса