Безсъници с мастилен дъх -
захвърлени кристални чаши
Блещукат стъкълца безчет
увиснали на преждата на мрака
Две бримки светлина пълзят,
разплитат бавно тъмнината
Полуобърната подковата-луна
залива с благодат земята
Бюрото ми осеяно с листа,
светлее призрачно–неоново,
едвам засенчено от полутон
на неизпратени послания…
Безсъници в нощен халат,
не буйствайте, поспрете!
И с плахи стъпки топлина
в съня на някого дарете!