автор: mariposasenelalma

Аз винаги на някъде съм тръгвала
и винаги все ти си ме изпращала,
преглъщайки набързо сълзите,
с ръка за сбогом пак помахала.

И все те виждам със очи разплакани
да чакаш късно вечер да се върна.
Такава е на майките съдбата.
И никога за нищо се не сърдят.

За всичко са виновни все децата-
простимо млада неблагодарност.
Сълзите майчини солта са на земята.
А любовта им тъй е всеотдайна.

Аз някой ден при тебе ще се върна.
Ти само не тъжи и чакай ме,
мамино сърце със обич пълно,
мамино "довиждане" разплакано...