автор: angar

И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.

Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тогава ловецът, пред който се вдигнат, стреля по тях.
Стрелбата по яребици не е трудна. Шумът от крилата им привлича вниманието ти и ти веднага ги забелязваш. Най-лесно се стреля по отлитащата от тебе птица, прицелваш се почти като по неподвижна цел, без никакво изпреварване. Ако я улучиш, тя пада в реда ти или в съседните 2-3 реда на този, по който се движиш, и лесно можеш да я намериш. А ако птицата полети перпендикулярно или косо на редовете, освен че е по-трудно да я уцелиш, но дори и да я улучиш, не можеш да я намериш – не може да се прецени къде точно е паднала, а и не можеш веднага да изтичаш настрани от реда си пред другите ловци, защото е опасно.
И в лова на яребици късметът е различен. Имахме право на ловен излет да убием по 4 яребици. Но пред някого се вдигат по-често, и той отстрелва повече; пред друг нищо не се вдига, и той дори не може да си гръмне. И който отстреля повече от четири, дава ги на друг, който няма.
Ловните дни бяха в неделя, и всеки понеделник ловците в поделението коментираха – кой е бил на лов, в кой район, какво е излязло пред него и дали го е улучил.
И в един понеделник, през обедната почивка, летците се събрали в беседката и майор Косьо Димитров (с него не бяхме в една дружинка), се хвалел:
- Голям съм стрелец! Нямам равен! Вчера с осем патрона осем яребици убих!
А аз минавам по плаца, и командирът на ескадрилата извика:
- А, ето го бе! Ето още един ловджия. Ангаре, ела тука!
Тогава бях лейтенант. Изтичах и отдадох чест:
- Другарю подполковник, явявам се по ваша заповед!
- Кàжи, хòди ли вчера на лов?
- Тъй вярно, хòдих!
- Колко яребици уби?
- Осем.
Избухна смях.
- Айдеее, и тоя убил осем! Вие все по осем ли ги убивате?
- Може и той да е убил осем, ама с колко патрона ги е убил, това е важното! С колко патрона ги уби? – запита Косьо.
- Със седем.
И тука избухна още по бурен смях.

А аз наистина ги убих със седем патрона. Яребици се вдигаха много, но аз, както споменах, стрелях само по отлитащите напред птици, само на сигурно. И с шест патрона бях убил шест яребици. Но както вървяхме през царевицата, видях две яребици да бягат напред в реда ми. Правилото е: по заека се стреля когато бяга, а по птицата – когато лети. Но като видях двете яребици и като спряха на двайсетина метра пред мене една до друга, не се сдържах и стрелях по тях, и с един патрон ги улучих и двете.

А веднъж за малко да ме изключат от дружинката.
На един излет за яребици и фазани другите седнаха на починат, но на мен, нали умора нямах, ми привлече вниманието един овраг, така хубаво обрасъл, така подходящ за дивеч, че си помислих: ако има яребици или фазани, те ще са там. “Хубаво местенце, не може без заек!” – както би казал един от героите на Елин Пелин.
Насочих се натам и пред краката ми се вдигна цяло ято яребици. Стрелях последователно с двете цеви и паднаха две птици. Взех ги, но някак особени ми изглеждат. Перата им по-шаренки, и краката им червени. Върнах се при другите, показах ги и казах: вижте какви яребици!
Събраха се край мене и казаха: какво си направил ти, това са кеклици. Пуснали са ги тука да се развъждат. Скривай ги веднага, да не те видят.
Но как можеш вече да ги скриеш. Толкова хора видяха и някой е докладвал в съюза.
За скалните яребици – кеклиците, знаех, но само на теория, за пръв път ги виждах “на живо”.
Очаквах, че ще ме глобят или изключат от дружинката.
Другарю едикой-си, казали на един от ловните деятели, Ангар уби два кеклика, защо нищо не го наказахте?
Ами то ги е убило, защото не знае, момчето. Затова и като ги е убило, ги е показало. Щом там е имало кеклици, сигурно и други ловци са си убили, но са ги скрили.
И така ми се размина.

И на пъдпъдъци много се ловуваше. На лов на зайци я гръмнеш два-три пъти, я не гръмнеш. На лов на яребици гръмваш пет-шест пъти; затова пък на лов на пъдпъдъци можеше да се настреляш.
За пъдпъдъци, ако вървиш сам, пъдпъдъкът избягва настрани и не се вдига. Но ако вървите пет-шест човека в редица, пъдпъдъците не успяват да избягат настрани и се вдигат. Стрелбата по тях трябва да е много бърза, преди пъдпъдъкът да се е отдалечил, защото ако падне далече, трудно се намира, а без куче е и невъзможно. Затова се стреляше с полупатрони – патрони с двойно по-малък заряд от барут, но с повече сачми – като за близка и лесна цел. Особено ако е паднал пасаж от пъдпъдъци, стреля се само с полупатрони.
И полупатроните съм ги вплел в едно ситохотворение:

“На лятото в разгара, край морето,
седи Амур на пясъчния трон,
и ръководи няколко “Амура”,
наети за курортния сезон.

Несръчно, със полупатрон ударен,
(разчитам, че разбирате от лов),
полуживея и полуизгарям
във пламъците на полулюбов. …”

В Добруджа пътят на пасажите от пъдпъдъци минава край Калиакра и Балчик, и аз край Толбухин на истински пасаж от пъдпъдъци не съм попадал. Но прелетът им минава край Малко Търново, и там съм виждал толкова много пъдпъдъци! Като безбройни пиленца на квачка тичат пред тебе. И ми се е струвало, че най-добре биха се улавяли с мрежичка за пеперуди.
Край Малко Търново е пътят и на щъркелите. И когато някое ято кацнеше на някой баир за почивка, баирът побеляваше, все едно че огромно стадо овце пасе по него. И много понятна ми е приказката за това, как като видèли едно такова ято щъркели, единият брат казал: “Ех, да стореше Господ вместо щъркели това да са овце, да ги гледам, да правя мляко и сирене и да продавам, а на бедни и сиромаси без пари да раздавам!” И как го чул Господ.
А когато щъркелите отлитали, на мястото, на което са почивали, намирали и няколко, 3-4 или 5-6, убити щъркела. Така ятото щъркели уж съдело и наказвало неверните съпрузи и съпруги.
Но един ловец, който станал свидетел на такава разправа, я описва и обяснявя по друг начин. В ятото внезапно някакъв щъркел започва да се държи агресивно – нахвърля се и кълве другите. И останалите щъркели го убиват. Защото, обясняваше в едно списание ловецът, в дългия си път щъркелите се нуждаят от дисциплина; и ако някой е подчертано агресивен и недисциплиниран, за да не вреди, убиват го.
И дивите гълъби-гривеци са прелетни, но те са на много по-малки ята или по двойки. Те са много едри и красиви, и полетът им е много красив, и винаги нещо бодро и вдъхновяващо има в него.

“Сивите, сините, белите гривеци,
бързо размахват крила.
Викат ме, молят ме,
мамят ме, канят ме:
с нашето ято ела! …”

Но веднъж над мене прелетя ято гривеци, и аз стрелях и един падна.
А после, като го показах и разказах къде и как съм го убил, един по-стар и опитен ловец ми каза: не е трябвало да го прибираш. Убил си женска. Трябваше да се прикриеш и да изчакаш – след няколко минути мъжкият щеше да се върне да кацне при нея, и можеше да застреляш и него.
Не знам дали е бил прав - може би ако бях убил мъжкия, женската пък да се върнеше да кацне при него. Но по тази случка е следната ми миниатюрка:

“Гълъбицата загина първа.
Скрит, ловецът готви изстрел нов -
гълъбът при нея ще се върне,
да плати с живота си готов.

Нещо, на което е способна
само мъжката любов!”

(Следва).