Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 383
ХуЛитери: 0
Всичко: 383

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПървият ловен излет на заек
раздел: Други ...
автор: angar

В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!

“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци,
с фазани колкото в Китай китайци,
където в ниви, с звездни ширини,
пасат, като съзвездия, сърни …”

Но по онова време, до 1972 година, а може би и до 1980, навсякъде имаше много дивеч. Когато съм бил в командировка на летище Щръклево, сутрин или привечер си правех крос към горите на село Нисово. И там виждах много зайци, сърни и фазани, а веднъж видях по пътя през гората да върви елен. Аз се отдръпнах и застанах съвсем неподвижно край пътя, а той бавно и спокойно премина пред мене.

“Утринен вятър се гали в косите ми,
изтокът в пламък искри.
Който не знае горите край Нисово,
той не е виждал
пълни със дивеч гори.”

И като се пътуваше и в разградско, и в търговищко, и из Добруджа – навсякъде в люцерните и нивите край шосетата можеше да се видят да пасат сърни.

А през 1982 година, по време на учението “Щит -82”, щабът ни беше в една гора край Алфатар. И там обичах сутрин или привечер, ако съм свободен, да потичам и поскитам из гората. И една сутрин видях кошута. Няколко минути я наблюдавах как пасе на полянката, после изведнъж нещо ѝ хрумна, затича се и с грациозен скок се прехвърли през рекичката. Оттогава е този ми стих:

“Моя горда, възторжена младост!
Ти изчезна от моя живот,
с грациозния скок на кошута,
над разпенен планински поток!”

В първия ловен излет на дружинката ни, на заек (по онова време на птичи лов, за прелетен дивеч – гургулици, гълъби, пъдпъдъци и диви патици, ловците можеха да излизат и по сами), заградихме една угар.
Угарта голяма, каквито в Добруджа са блоковете, ограничени от полезащитните горски пояси. От едната страна на блока, “на пусията”, са ловците-стрелци. Там са най-добрите стрелци и такива, на които поради възрастта или пълнотата ходенето им тежи. От другата страна, през угарта, срещу тях тръгваме гоначите. От другите две страни на блока също се разполагат ловци, които когато гоначите се изравнят с тях, тръгват и те.

Зайците изскачат и хукват през угарта. И ловецът, пред когото заекът се е вдигнал, стреля по него. Ако той не улучи, докато заекът не се е отдалечил много, стреля по него и някой от близките ловци.
Някои зайци падат много лесно, както се казва, “този само от пушека падна”. Друг “ще отнесе на няколко души патроните”, без да пострада. Те наистина будеха възхищение с това как бързо бягат, как се мятат насам-натам, за да избягнат сачмите, и как накрая победоносно преминават и през пусията. За такива казваха: “Нека бяга, той е мъжки”.
Това е от много, много стария виц, може би още от езопово време: как един ловец мислел, че е ранил заека и тръгнал да го търси. И като минал край един орач, запитал го: да си видял да мине оттука един заек? Да, мина, казал орачът, един мъжки. А откъде пък го позна и че е мъжки, запитал ловецът. Защото ми подхвърли: кажи на оня, който идва след мене, че ще ми хване тестисите!
Та в този ни първи излет, само в тази една угар, паднаха 49 заека. А ние бяхме 46 човека, и за всеки имахме право да убием само по един заек. И като се събрахме и контрольорите като преброиха зайците и видяха че сме убили три заека повече, лишиха дружинката ни от три ловни излета.
А сигурно още толкова, ако не и повече, и избягаха. От тогава е стихотворението ми “Мъжките зайци”:

“Заградили сме блока.
От три посоки
обръчът се затяга.
През кордон от ловджии,
под градушка от изстрели,
мъжките зайци бягат!

Мъжките зайци не са такива,
дето само от пушека падат.
Те отнасят
на няколко души патроните,
без да пострадат.

Даже, когато излязат от обръча,
те не бързат да влязат в шубраците,
без да викнат към някой ловджия:
“Ще ми хванеш мустаците!””

А също и едно стихче за деца, в което зайчето се спасява, като бяга на зиг-заг:
“….
Не се уплаши малкият юнак –
подскочи в “зиг”, когато стрелят в “заг”.
Веднага се прицелват те във “зиг”,
но зайчето е в “заг” във този миг.
Така ловците нищо не убиха,
патроните си само изхабиха.”

А какво става с избягалите, но ранени зайци?
Те стават жертва на хищниците.
И лисиците се бяха научили да съпровождат ловците - разбира се достатъчно предпазливо, за да се угостят и те с някой ранен или умрял от раните си заек.

“Ловците тръгват. Почнал е ловът.
А успоредно с техните редици
се движат настървените лисици –
ранено зайче да си уловят.”

Да, изстрелите сякаш не плашеха лисиците, а ги привличаха. Така се движеха край ловците лисиците и при лов на яребици. И се случваше някоя от тях, увлякла се, неочаквано да излезе пред някой ловец, и сама да пострада.

Веднъж брат ми, от Малко Търново, се отби в Толбухин - да види къде живеем, как сме се настанили.
- Бате, хайде да отидем да убием един заек,- му казах.
И като излязохме от авиоградчето и стигнахме до угарите, му казах:
- Ти стой тука. След 15 минути тръгваш през угарта, ще се поразходиш малко из нея, и излизаш ей там, по средата на пояса, при онези по-редките дървета. Ако се вдигнат зайци, те ще минават край мене и ще застрелям някой.
Разделихме се. Той седна да изчака 15 минути, а аз за това време по заобиколен път трябваше да заема позицията си. Но едва бях изминал стотина метра, и видях един заек клекнал на пътя. Стрелях и го убих. Взех го, отидох с него на мястото, където да чакам, и седнах , а заека сложих зад мене.
И видях как брат ми тръгва през угарта. А аз познавах местата, и знаех че там непременно ще има зайци. Но те като започнаха да се вдигат, и аз не съм очаквал, че могат да бъдат толкова много. И повечето, както и очаквах, минаваха близо край мене. А аз си седя и не помръдвам.
Дойде и брат ми.
- Какво става, защо не стреляше?
- Ами ето го тука, лежи, - и му посочих заека.
- А защо не уби още някой?
- Защо ни е, един ни стига.
- Ей,- каза брат ми. - За първи път виждам толкова много зайци! Вие имате повече зайци, отколкото ние в Странджа òвце имаме!
Това беше през септември или октомври, когато бе разрешен птичия лов.
А през месец май дойдоха да ни видят майка ми и баща ми.
- Тате, - казах му една сутрин. - Знаеш ли, че тука има много гъби. Мисля че са чèлъдници, ама не съм много сигурен. Защото при нас чèлъдниците растат на огнища, и са малко, по десетина на едно огнище. А тука е пълно, една до друга, можеш да ги косиш! Страх ме е и затова, защото от тукашните хора никой не ги бере.
- Ами да идем да ги видим, - каза тате.
“Чèлъдниците”, така им викаме в Странджа, не знам как е научното им име, са много вкусни гъби, но много рядко се намират. Растат на редки огнища в габраците. Не допусках, че може да ги има и в равнината.
Отидохме и аз му ги показах къде растат – в пояса. Баща ми откъсна една, разгледа я, опита я сурова и на вкус, и каза:
- Чèлъдници са.
Ама и той се учуди как могат да са толкова много, като килим, и толкова големи.
Набрахме си гъби и като да се прибираме, минахме покрай един цигански катун. Циганите всяка пролет пристигаха, вероятно бяха някакви сезонни работници, и всяка година там си разполагаха катуна.
- Какво носиш, дядо? - запитаха циганките. Макар да се виждаше, че носим гъби.
- Гъби набрахме - отговори баща ми.
- Ами хубави ли са тия гъби, ядат ли се, да не са отровни?
- Много са хубави!
- Да не се отровим ,ей, и ние, че и децата.
- Няма да се отровите. Много са хубави.
И им оставихме половината гъби.
- Ами откъде ги берете, къде ги има?
- Ей оттам, във втория пояс, е пълно. – отговорих аз.
И после циганите редовно беряха от тези гъби, и циганките казвали: „Господ здраве да му дава на тоя дядо, дето ни научи да ядем гъбите!“
(Следва).


Публикувано от alfa_c на 21.03.2013 @ 10:28:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 07:48:53 часа

добави твой текст
"Първият ловен излет на заек" | Вход | 9 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Първият ловен излет на заек
от anonimapokrifoff на 21.03.2013 @ 10:49:12
(Профил | Изпрати бележка)
Тези челъдници да не са челядинки?


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 12:25:12
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Не, Аноним, не са челъдинки. Челъдинките са много дребни и тънки, от тях трябва да береш поне два часа, за да напълниш един плик. Челъдинките и те са хубави, и растат много по летищата, но брането им не спори.
Докато "челъдниците" по вкус може би приличат на челядинките, но по вид и големина приличат на лютивките; и се берат много по-бързо, още повече че растат на едно място, на куп.
Прочее довечера вкъщи ще се поровя в справочника и ще видя на кои гъби мога да ги оприлича.
Благодаря, че прочете!

]


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 12:25:41
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Не, Аноним, не са челъдинки. Челъдинките са много дребни и тънки, от тях трябва да береш поне два часа, за да напълниш един плик. Челъдинките и те са хубави, и растат много по летищата, но брането им не спори.
Докато "чЕлъдниците" по вкус може би приличат на челядинките, но по вид и големина приличат на лютивките; и се берат много по-бързо, още повече че растат на едно място, на куп.
Прочее довечера вкъщи ще се поровя в справочника и ще видя на кои гъби мога да ги оприлича.
Благодаря, че прочете!

]


Re: Първият ловен излет на заек
от sineva на 21.03.2013 @ 12:52:44
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ангар! Много приятни спомени, съчетани с истинска поезия ни поднасяш, днес на празника на поезията!
БЛАГОДАРЯ ТИ ПОЕТЕ!
Честита Пролет!
Честит празник на поезията! :)


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 16:41:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Честита пролет и честит празник на Поезията и на тебе, Весе!
Но аз едва сега разбрах, че днес било празник на поезията. Мислех, че в България Поезията се празнува на друг ден, през есента, дали не беше на първи октомври? Толкова съм и поет, значи, да не си зная празника!

]


Re: Първият ловен излет на заек
от mariposasenelalma на 21.03.2013 @ 13:15:20
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса за мъжките зайци.Страхотно!
Но стиха за изчезналата младост не може да ти е хрумнал тогава
през 82 г.Сега трябва да си на 100.Тогава само се е запечатал в паметта ти грациозния скок на кошутата. Хубав ден!


Re: Първият ловен излет на заек
от mariposasenelalma на 21.03.2013 @ 13:15:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса за мъжките зайци.Страхотно!
Но стиха за изчезналата младост не може да ти е хрумнал тогава
през 82 г.Сега трябва да си на 100.Тогава само се е запечатал в паметта ти грациозния скок на кошутата. Хубав ден!


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 16:54:09
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Привет, mariposasenelalma!
Ама много дълъг за изписване е никът ти, може ли да го съкращавам само на alma?
Радвам се, че стихчето за мъжките зайци ти е харесало. И аз много си го харесвам!
А стихчето за изчезналата младост ми хрумна точно тогава. Стихотворението "Моя горда, възторжена младост ..." беше започнато отдавна, но не можех да го завърша, липсваше му финалния куплет, и той се роди точно тогава - след скока и изчезването на кошутата.
И защо мислиш, че сега би трябвало да съм на 100? На колко години ни напуска младостта? Това е писано, когато съм бил на 39 години. Нима Пушкин е бил на повече, когато е написал:
"С измены юностьи моей,
Пора мне сделаться умней:
Не пыльким мальчиком бойцом,
но мужьем трезвым и с умом!"

]


Re: Първият ловен излет на заек
от mariposasenelalma на 21.03.2013 @ 19:13:53
(Профил | Изпрати бележка)
Да, може.Харесва ми само Алма.Това, дългото го измисли дъщеря ми.
Сигурно знаеш и какво значи.Стихотворението на Пушкин, от което е стиха не го знам, но сега си мисля, че и на мен ми е крайно време да поумнея. Сещам се за нещо друго:
" Наша юность точно поэзд,
только разница одна.
Поэзд мчиться и вернеться,
наша юность - никогда!"
А колкото до това, кога си отива младостта? Не говоря за физика и възраст.Баща ми почина преди почти 3 години- на 80, по-млад от всички около него.
Може ли да ти казвам Анхел?

]


Re: Първият ловен излет на заек
от kasiana на 21.03.2013 @ 13:46:14
(Профил | Изпрати бележка)
Браво!!!!!

Стиховете за Нисово ме развълнуваха много:

“Утринен вятър се гали в косите ми,
изтокът в пламък искри.
Който не знае горите край Нисово,
той не е виждал
пълни със дивеч гори.”

В периода 1975 - 1979 няколко семейства почти всяка седмица се изнизвахме в петък след работа от Русе и ходехме на палатки в ливадите на Нисово - райски кът - лескови гори, скали, пещери...
Връщахме се чак в неделя вечерта...

Много увлекателно разказваш!!!

Очаквам следващата част!

Честит Празник на поезията!!!!!

Сърдечни поздрави:)))

Каси


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 16:57:07
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
О, Каси, толкова се радвам че и ти си се докосвала до тази природа, и че си я обичала!
Благодаря ти много!
Честита пролет, и Честит празник на поезията и на тебе!

]


Re: Първият ловен излет на заек
от secret_rose на 21.03.2013 @ 15:40:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много естествено ти се получава, особено с тези стихотворения в текста. Сякаш те слушам как разказваш и рецитираш край огъня, а не чета тук.

Има нещо, което не съм научила и не знам, а забелязвам в текстовете, затова ще попитам: "в разградско, и в търговищко, и из Добруджа"
Разград, обаче разградско? Знам, че е невежество това моето, но наистина не знаех, че се пише с малка буква. Обясни ми защо... за да се науча. Мерси предварително.


Re: Първият ловен излет на заек
от anonimapokrifoff на 21.03.2013 @ 16:28:48
(Профил | Изпрати бележка)
Нека не тормозим Ангар, той не е филолог и поради това е извинен за грешката си, а и никой специалист не е застрахован от такава. Всъщност се пишат с главна буква. Цитирам:
38.7.
С главна буква се пишат имената на географски области и райони, образувани от други собствени имена.
"Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила"

]


Re: Първият ловен излет на заек
от secret_rose на 21.03.2013 @ 16:32:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря. Срещам и така и иначе, и просто не знаех.

]


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 21.03.2013 @ 17:05:22
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти много за коментара и особено за този хубав въпрос, Сикрет Роз!
Благодаря много и на Аноним, че го разясни.
Защото аз доста се замислих как да го изпиша - с главна или с малка буква. Но ми се стори, че такива думи по-често съм ги срещал изписани с малка буква, и затова и аз така ги изписах.
Благодаря ви, вече и аз ще зная!

]


Re: Първият ловен излет на заек
от doktora на 21.03.2013 @ 18:41:13
(Профил | Изпрати бележка)
...ЗДРАВЕЙ, БРАТ, ВЪРНА МЕ ИЗ МОИТЕ ДОБРУДЖАНСКИ 10 ГОДИНИ......МАКАР И ДОКТОР, ПОЛОВУВАХ, ПОРИБОЛУВАХ И СЕ ;)) НАЛЮБУВАХ НА МЛАДИ СЪРНИ И АТЕРИНИ.
ХЕХ

СЕГА ПИША С ГЛАВНИ БУКВИ, ЗА ДА ПОДСКАЖА НА, уважаемите от мен, :) , ПРОФЕСИНАЛНИТЕ ЛИТЕРАТОРИ, хм, ЧЕ:

АЗ, СЪМ РОДЕН И ЖИВЕЯ ВЪВ ВАРНА, НО КАЗВАМ И ПИША: варненско, балчишко и т.н.!

Никос Варналис,
от брега...на варненското море хех


]


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 22.03.2013 @ 07:01:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Здравей Докторе, радвам се да те видя на страничката си! При това с главни букви!
И много ми е приятно, че са ни били познати и любими едни и същи места.
Но не разбрах - и на тебе само интуитивно ли, както и на мене, ти се струва, че "варненско, балчишко, разградско и пр." трябва да се пишат с малки букви, или защото и по правило трябва да е така?

]


Re: Първият ловен излет на заек
от doktora на 22.03.2013 @ 13:02:35
(Профил | Изпрати бележка)
Честита първа прле, Ангар!

По правило е така... да не говорим, че правилата винаги допускат изключения, особено за пишещите братя и сестри...

А останалото е даскалуване хех

]


Re: Първият ловен излет на заек
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 21.03.2013 @ 19:23:19
(Профил | Изпрати бележка)
хареса ми разказът :) Малко ми стана мъчно за зайците...


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 22.03.2013 @ 07:03:21
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря за прочита, Женя.
Тъжно е, и много по-тъжни неща ще има, за съжаление.

]


Re: Първият ловен излет на заек
от voda на 21.03.2013 @ 21:28:28
(Профил | Изпрати бележка)
Честити Празници, Ангар!

Хубаво разказваш, но поне да беше споменал, че е страшно мъчително да стреляш по животинче, което бяга и умира от дтрах.

Вярно, че всички ядем месо, но това не бива да ни освобождава от болката.
Извинявай, ако думите ми те разстройват или обиждат.


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 22.03.2013 @ 07:14:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Думите ти не ме обиждат, Вода.
"На всяка твар е дал душа Аллах - да се погубва тя е тежък грях!"
"Меракът ми за лов съвсем отне - убил бих себе си - животно не!"
Тези стихове за лова не са мои, но отдавна, преди да ги бях прочел, съм ги почувствал. И затова в първия постинг - "Как станах ловец", написах че съжалявам че съм станал такъв и после сам съм се отказал.
Нелицеприятни и сигурно на места и неприятни за четене ще са тези ми спомени. И за това - колко мъчително е да стреляш по животинче, вероятно ще стане дума.
Затова и дълго не се решавах да го започна този разказ, но главното било веднъж да се решиш и да го започнеш. Нали "Началото на работата е повече от половината работа!"

]


Re: Първият ловен излет на заек
от zinka на 22.03.2013 @ 08:26:54
(Профил | Изпрати бележка)
Дълго ми се видя, но го взех на един дъх. :)
Хубаво е!
Много моменти ме впечатлиха приятно. Както и този:
"...- А защо не уби още някой?
- Защо ни е, един ни стига. ..."

А пък челъдниците, предполагам че са пънчушки.

И аз съм от чакъщите продължение.
Поздрав! :)


Re: Първият ловен излет на заек
от angar на 22.03.2013 @ 17:25:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Привет, Зинка!
Не зная какво да мисля за ловните ми истории. Най-малко очаквах, или по-точно съвсем не очаквах, че и някои дами ще ги прочетат, а още по-малко - че и ще им са интересни. Много приятно съм изненадан.
А като какви се водят чЕлъдниците в литературата още не знам - не съм си намерил справочника за гъбите в България. Но със сигурност не са пънчушки, защото доколкото знам пънчушките растат по дънерите на дърветата, а тези растат в почвата.
Ами засега мисля да има три продължения - за лисиците, за глиганите и за сърните. И моля се да успея да спазя мярката, та да не доскучая съвсем.

]