автор: kap4ica

Написах няколко писма.
Една поема. Нещо като песен.

Писмата ми започват с недодялан поздрав:
“Здравей, любими/мое бъдеще/мой свят!”
И после следват редове без смисъл.
Уж ти говоря, а за важното – мълча.
Ах, ще се чудиш кой ли ги е писал!

Поемата е повече като роман. Безкраен.
И в нея липсват такт, и звук, и рима.
Съдържа прости думи, отделени с запетаи.
Ах, ще се чудиш що ми има!

А песента... Каква ти песен – без мелодия!
Та тя въобще не може да се пее!
И текстът й не знае що е логика...
Ах, чудя се – ще плачеш или ще се смееш!