Във Видин майсторски ръце
издигнали една джамия.
Над минарето й - сърце
обърнато - за да не бие.
Живял Пазвантоглу Осман
и бяла българка залюбил.
Тя имала тополов стан,
вървяла с полъх пеперуден.
Очите с кехлибарен цвят
били под вежди - два гайтана.
Не можели да се сродят
тук розата и ятагана.
Докато вярата не спре
с намесата си разделима,
върху чудато минаре
сърцето вечно ще го има!