Пролетта ражда цветя
и деца
и песни на птици..
Упоена от красота
разтварям широко зеници
и немея от щастие..
Глас очаквам
да тръгне към мене
от юг...
Да се спре
минзухарен на прага ми..
и да чуя
"Мамо, ето ме! Вече съм тук!"
Ани Николова