автор: sineva

Какъв е този свят,
където човек на човека
си е чужд
и помежду им думите
звучат някак странно!

Какъв е този свят,
когато утрото изгрява бавно,
в мъгла забулват се лъчите
и да запламтят не могат!
А пролетта се бави
и не превръща в бистър извор
скрежа в нашите сърца.
А вятърът играе пантомима,
как в нас човечността
пониква и почва да узрява...
Но очите ни са слепи,
а в ръцете носим
бури и стихии.
А толкова е просто!
Нека всеки като в храм,
пред себе си се изповяда -
всички мисли,
студени като лед,
ще се стопят.
Ще се изправим
и ще вървим
в целия си ръст.
Вижте!
Хората се поздравяват
с Добър ден!
От шепите им
птиците кълват...