Надве-натри скован сандък.
Цветя в последната му къща.
Понесоха го... Легна път,
от който никой не се връща.
Прикапа леко... После онемя.
Небето своят химн изсвири.
От два до три животът тля,
а в четири спокоен си отиде.
Във пет над хълма просветля -
красиво, като всяка вечност.
Един Човек така живя,
че в шест се съмна безчовечно.