автор: rudin

Аз помня я селската къща,
в очите ми тя не изстива...
Как дядо ми в нея се връща
прегърбен, от орната нива.

А тя, засияла и топла,
стопанинът свойски прегръща.
Подпира той дрянова сопа
зад вратнята в нашата къща.

Как сутрин зората ни буди
на масата с топлата каша.
И селското истинско чудо
с овцете ни, тръгнали в паша.

На двора ни – старото гумно.
Тук стожера в центъра нямо
очаква вършитбата шумна
и снопи, въже намотано.

Как ходът за миг се обръща
под стъпките с волски копита...
Днес бурени всичко прегръщат
и спомени къщата нищят.

Аз тук и до днес се отбивам
с годините леко прегърбен.
На двора ни – цъфнала слива
и къща – с бръшляна си сърмен.