автор: Albatros

Няма как да ти върна в зениците птиците, мила,
няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ,
аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут.

Продупчи ми билет за трамвая, води ме по „Руски”,
ще подскачам, ще клякам, ще се мятам в кълбо, на верев,
ще се спра да попея пред щанда за бързи закуски,
ако мислиш, че мога да изкарам почтен някой лев.

Ще се срива пред нас на безличните хора масива
и под Витоша сива ще вървим през ченгета шпалир,
и ще бъдеш тъй горда със мен – и ще бъдеш щастлива,
сякаш вечното лято ти носи горилата в мен – от Заир.

А накрая ме скрий в гардероба – и, мине ли зимата,
ще избягаме с теб нейде в Конго или в Мозамбик,
и от нашата обич ще почне глобалната смяна на климата –
прегърни ме, преди да ме хванат и вържат след миг!