Дръж се, моля те, душицо моя!
Тежко, знам, е пустото ни бреме.
На заблудите изгубихме им броя,
но сърцето може още да поеме!
И както двама винаги ридаем,
така и заедно до края ще вървим.
За жалост можем само да ругаем
хората, накарали ни да кървим.
Всичко от живота с теб видяхме -
урагани, бури и красивата дъга.
До миналия ден щастливи бяхме,
ала днес обсебени сме от тъга.
Но нали сме свикнали, душице моя,
с теб да тънем двама във печал.
Неравностоен се оказа май двубоя
с предателствата и човешкия морал?
Ще поплачем, пък дано ни мине.
Може някога достойнство да изгрее....
На коварството потопът да премине
и доблестта знамето си да развее!