автор: rumpel

Аз съм сън върху твоите клепки,
звезден лъч, плаващ в тъмния ирис.
Аз съм музика - тръпна и крепка,
дето космосът само я свири.

Затвори си очите и слушай
тази нощна соната от Моцарт.
Ще прелитнеш над езерна суша,
чакам там - уязвима и боса.

И когато сънят те напусне
в светлината на слънцето зримо,
ще съм звук върху твоите устни
и ще знаеш, че нейде ме има.