автор: yotovava

Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.

Божествена ли бе искрата къса,
припалила къдриците в позлата,
коя извивка смазващо разтърси
твореца, клекнал горе в небесата?

И го усетих как дъхът му секна
подир овалите и с пръст изщрака.
Зад облака си скучно неприветен
той тази красота със дъжд изплака

и след изящните ú стъпки припълзя
вселенското усещане за лудост.
Създателят навярно бе примрял,
щом най-великолепното му чудо

раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.

Когато зад гърба ú после мрачен мъж
с тютюнев дъх ревниво я прикотка,
плиснаха по икиндия отведнъж
уханията на разлистен орех.

Симфония – възторг на сетивата –
изригна ангелският хор отгоре –
тържествената меса на душата
над къщици, площади и над хора.

Пък аз пропуснах случая да питам
каква е тази сплав на битието
и тайнството, което свързва скритом
ведно мъжа, жената и детето.