Наслушах се на гласове,
из лунапаркът на живота.
Нагледах се на гъзове,
пърдящи кротко под хомота.
Омръзна ми от въртележки
и плоски клоуни без Дух,
от правила и забележки--
за всичко вече аз съм глух!
И научих се да виждам зад "усмивка",
научих се да късам "святи" нерви,
научих се да удрям със усмивка,
научих се да трупам си резерви.
И ходя сред напудрената глъчка,
с дебела сопа във ръката,
щом вземе някой да ме ръчка,
го хлопвам бързо по главата.
Отвсякъде,като фонтани,
бълват срещу мене повърни,
от клишета "братя" християни,
гарнирани обилно със дрисни.
Нагледах се на смешни богове,
интересни в своите калъпи
и всеки гледа да те "закове",
"с любов" при овците си тъпи.
Навсякъде блестят реклами,
за бъдеще под благодат,
а май е туй,за да нарами,
десятъците ?някой? "брат ".
И пред другите шумят реклами,
за семейства в "свята красота",
а в къщи !само! "нежни драми",
доказват пасторската "правота".
И ми еди кой си проповядва,
на черното да кажа,че е сиво,
а в думите му се прокрадва,
че сивото е бяло и красиво.
Всеки се накичил с тълкувания
и в организации душата си продал
и мисли,че с "големите" си знания,
животът си на Бога е предал.
И хвалим Бога със песнарки,
с дрехи second hand+нафталин,
душите ни--пакетчета сухарки,
проскърцват пак с партийното "Амин!".
И виждам,че малцина ще останат,
в Пътят тесен и пред малката врата
и как всеки влачи се със рана,
от лунапарковската суета...
12.05.2003
Прага