автор: erka

...вероятно съм там,
зад сигнала "заето",
зад ревнивото чакане
прибрало гласа ти
в невъзможния джоб
от търпение,
докато Той ме отнема
не джентълменски.

Неприличен е.
И се чудиш,
защо го харесвам...

...защото не пита.
Просто нахлува.
Смъква връхната дреха на нервите,
и безмълвно разплита
невидимите за теб напрежения,
докато ме остави безсилна -

безсилна
да гледам
как ме сплита отново -
паяжина след дъжд,
в най-далечния ъгъл на времето,
където синьото е толкова плътно,
че изглежда досущ като черно
под просълзеното лунно око.

Само Той е способен
аксон по аксон
да ме създава такава,
каквато никога
не съм се поглеждала -
пропусклива и лепкава.

...вероятно съм там,
зад сигнала "заето"
при свободата
да се оставям в ръцете му...