автор: Rodenavlotos

„В подлунном мире/ есть другая речка./ Она меня так очищает и поет./ И дух летит вокруг,/ но с каменем на шее /я по ночам высовывался над реку/ В подлунном мире всякое бывает...” – на П.П.

В света подлунен всичко може да се случи,
но първо трябва Ада си да изживееш.
Едва тогава правото си ще получиш
над битието си свободно да се рееш,

дори когато камъкът виси на шията –
тук гравитацията няма власт над тебе
и може в звездната река да се умие
духът ти, земното лице погребал

и да надене другата си, светлата си маска -
зад нея можеш и да пееш, и да плачеш,
без сълзите ти някого да стряскат
и без световните вини на гръб да влачиш.

А в теб врабецът гладен ще изписка,
отдавна в човчицата си не слагал нищо,
защото долната Земя не е орисана
гладът за нежност и за обич да засища.

Това ще бъде твоята награда
и можеш даже да летиш да се нучиш,
когато минеш всички кръгове на Ада.
В света подлунен всичко може да се случи...