Тази нощ ще вървим под звездите.
Пак ще крача до теб озарен.
Не, не плача, сълзят ми очите -
от цигарата трябва да е...
Ти не можеш звезди да ми купиш,
нито имаш за друго пари...
Ще излезеш от свойта хралупа
и ще тичаш към тях до зори...
Но дъждът по чадърите чука
и в липите виновно кънти.
И припява щастливо в улука:
"Моят скромен подарък си ти!"