Чадър ти слагах над главата
да не познаваш дъждове.
И път ти правех във тревата
да не нагазваш в грехове.
Варях ти биле незабравка,
та мен да помниш цял живот.
Ти правех път,като на мравка.
Изпивах капчиците пот.
И живата вода ти носех
във стомна- моята душа.
От тебе прошка все си просех,
когато в нещо съгреша.
За тебе бях готов на всичко.
Сърцето ми за тебе би.
А ти замина с оня чичко
и...всичко в мене ти уби.